"Чревна обструкция" е ресурс за медицински специалисти и информацията представена под този ресурс е с професионална насоченост. Моля, ако не сте медицински специалист посетете ресурса Здраве в тази страница. 

Клиника

I. Интестиналната обструкция се характеризира с гадене, повръщане, чревни крампи, колики и обстипация.

II. Тънкочревна обструкция – Аускултацията може да разкрие високочестотни звуци оприличавани като “профучаващи” и/или “дрънкащи” съвпадащи с количните епизоди. Обикновенно болката е локализирана eпигастрично или периумбиликално.
   1. Проксимална обструкция – Чести не-билиозни повръщания, при условие, че обструкцията е проксимално от ampula Vateri. Количните епизоди се появяват често – на 2-5 минути. Обстипацията се появява на по-късен етап, раздуването на органите е минимално или липсва.
   2. Дистална обструкция – Повръщането е билиозно и по-често. Повърнатите материи могат да имат фекулентен вид ако обструкцията е дългосрочна. Количните епизоди се появяват на 10 минути или по-рядко и са по-слабо интензивни. Между отделни епизоди може да има чувство за тъпа болка. Преразтягането на органите е постепенно-прогресивно.

III. Обструкция на колона

   1. В 60-70% от случайте се причинява от тумори, в около 30% от дивертикулити или волвулус. Обструкцията е по-честа в левия колон.
   2. Леките атаки предхождат със седмици епизодът със силна болка. Коликата се усеща в долната част на корема или супрапубична, характерни са обстипация и преразтягането на органите. Гаденето е много характерно, възможни са епизоди на повръщане.
   3. Чувствителността на коремната стена е само леко повишена при неусложнените случай. Ректално изследване и/или сигмоидоскопия обикнвенно са достатъчни за откриването на обструкцията.

IV. Псевдо-обструкция на колона (синдром на Ogilvie) – най-често при възрастни, залежали, хоспитализирани, или занемарени пациенти, често след сърдечна, коремна или ортопедична операция.

V. Лабораторна диагноза на чревната обструкция
   1. Хипокалиемична алкалоза – като резултат от загубата на течности (повръщане). Хиповолемия. Хипохлоремична ацидоза, при странгулационна обструкция.
   2. Левкоцити – често в норма при неусложнена обструкция. Левкоцитозата навежда на мисълта за странгулационна обструкция.
   3. Серумна амилаза – възможни са повишени нива при инфарциране на чревни участъци.

VI. Рентген
   1. Тънкочревна обструкция – рентгеновата снимка може да демонстрира множество въздушни (въздух-течност) нива с дилатирани тънкочревни бримки, при липса на газ в дебелото черво. Проксималната йеюнална обструкция може и да не предизвика дилатация. Дисталаната обструкция се характеризира с дилатирани бримки, срединно.
   2. Обструкция на колона – обструктивните лезии обикнвенно се откриват в левия колон и в ректума като предизвикват преразтягане на проксималния колон. Дилатираният колон има периферна локализация по коремната стена. Хаустри (+), valvulae conniventes (–).

VII. Контрастно изследване
   1. Барий, клизма – контраиндикирана при обструкция поради остър дивертикулит или при токсичен мегаколон.
   2. Сериини снимки на горни ГИ отдели – при съмнения за частична тънкочревна обструкция.

VIII. Ендоскопия
   1. Горна ендоскопия – най-добрият тест за оценка на обструкция на изхода на стомаха и/или дуоденума.
   2. Колоноскопия – разграничаване на чревна обструкция от туморен процес. Нестрангулационния волвулус може да бъде редуциран ендоскопски, така ефективната финална резекция може да се завърши на втори етап.